|
Сексуалността
е интегрален
дял от личността
на всяко
човешко
същество.
Нейното
цялостно
развитие
зависи от
задоволяването
на основните
човешки
потребности,
каквито
са желанието
за контакт,
интимност,
емоционално
изразяване,
нежност
и любов. Сексуалността
се гради
на взаимодействието
на индивидуалната
и социална
структури.
Цялостното
й развитие
е основа
за индивидуалното,
интерперсонално
и социално
благосъстояние.
Сексуалните
права са
универсални
човешки
права, базиращи
се на вътрешна
свобода,
достойнство
и единност
на всички
човешки
същества.
Тъй като
здравето
е главно
право на
всеки един
човек, така
и сексуалното
здраве трябва
да е основно
човешко
право. За
да се подсигури
човешките
същества
и общества
да развиват
здравословна
сексуалност,
тези сексуални
права трябва
да бъдат
признати,
разпространявани,
уважавани
и защитавани
от страна
на всяко
едно общество
и с всякакви
средства.
Сексуалното
здраве е
резултат
на обкръжението,
което ги
признава,
уважава
и упражнява
това сексуално
право.
1.
Право на
сексуална
свобода.
Сексуалната
свобода
обхваща
възможността
за израз
на пълния
сексуален
потенциал.
Междувременно,
то изключва
всякакви
форми на
сексуално
малтретиране,
експлоатация
и злоупотреби
по всяко
време и във
всички житейски
ситуации.
2.
Право на
сексуална
автономия,
сексуален
интегритет
и сексуална
сигурност
на сексуалното
тяло. Това
право включва
възможността
(способността)
за прилагане
на автономни
отклонения
във връзка
със собстевния/с
индивидуалния
сексуален
живот в рамките
на контекста
на собствените
личен и социален
морал. То
предвижда
контрол
и наслада
от нашите
тела освободено
от мъчения,
осакатяване
и насилия
от всякакво
естество.
3.
Право на
сексуална
интимност.
То включва
правото
за индивидуални
отлики и
поведение,
свързани
с интимността,
докато тя
не засяга
сексуалните
права на
другите.
4.
Право на
сексуална
единност.
То
се отнася
до свобода
от всякакви
форми на
дискриминация,
без значение
на пол, сексуална
ориентираност,
възраст,
раса, социална
класа, религия
или физическа
и емоционална
несъстоятелност.
5.
Право на
сексуална
задоволеност.
Сексуалното
задоволство,
включващо
автоеротиката,
е извор на
физическо,
психическо,
интелектуално
и духовно
благосъстояние.
6.
Право на
емоционално
сексуално
изразяване.
Сексуалният
израз е нещо
повече от
еротичното
удовлетворяване
или сексуален
акт. Индивидите
имат право
да изразят
своята сексуалност
чрез комуникация,
допир, емоционален
израз и чрез
любов.
7.
Право на
свободни
сексуални
връзки.
Под него
се подразбира
изборът
дали да се
венчаем
или не, да
се разведем,
както и дали
да влизаме
в други видове
отговорни
сексуални
връзки.
8.
Право на
свободен
и отговорен
репродуктивен
избор. То
обхваща
правото
на отлъчване
при или без
деца, независимо
от тяхната
бройка и
разстоянието
мжду тях,
както и пълното
право за
ползване
на средства
за регулиране
на плодовитостта.
9.
Право на
сексуална
информираност.
Това
право предполага
сексуалната
информация
да се генерира
чрез процес
на необремененост,
но все пак
и чрез етични
знания, да
се разпространява
по адекватен
начин на
всички социални
нива.
10.
Право на
осведоменост
за сексуалността.
Това
е процес,
който трае
цял живот,
от раждането
през целия
жизнен цикъл
и което предполага
включването
на всички
социални
институции.
11.
Право на
желание
за сексуално
здраве.
Желанието
за сексуално
здраве трябва
да е достъпно
за да служи
като превенция
и за третиране
на всички
сексуални
грижи, проблеми
и неуредици.
Сексуалните
права са
основни
и универсални
човешки
права
От
14-ия Световен
конгрес
по сексология,
проведен
в Хонг Конг
през 26 август
1999 г.
|
